Конституцията, съдебната система и изборното законодателство

Действащата конституция е резултат от доминацията на БКП/БСП в Осмо Велико
НС. Тя е доказателство за гласовопартийния начин на мислене на създателите и. В нея
грижата на конституционния законодател за кадрите на вследствието прокуратурата и
съда е възведена в основополагащ принцип. Обективността изисква да споменем, че в
нея се съдържа положения минимум от разпоредби, които я правят годна да послужи,
като основа на законодателство възстановяващо капиталистическите производствени и
обществени положения. През изминалия период от приемането и тя до ден днешен въз
основа на разпоредбите и беше направена качествена промяна в българското
общество. Въпреки положителното й влияние, конституцията в целостта и е
непригодна да обслужва процеса на обновление на законодателството и не може да
даде отговор на предизвикателствата свързани с измененията настъпили в живота на
българите, та ако щете и свързаните с членството ни в ЕС и НАТО. Тя несъмнено носи
родилните петна на социалкомунистическата доктрина, според която правото е
възведената в закон воля на господстващата класа. Тази класа е пролетариата, който
макрсизма-ленинизма трябва да управлява посредством неговата си пролетарска
диктатура. Ето защо ние от ОНБ сме уверени, че основополагащо условие за
оптимизацията на условията на живот в страната ни е смяната на основния закон.
Разбираме, че необходимостта от нов основен закон следва да бъде удовлетворена с
работа по 3 конституционноправни направления:

А. Държавни органи на власт (НС най-вече) и свързаното с него държавно устройство:
Б. Съдебна власт и правораздавателна система;
В. Изборно законодателство.

А. НСъбрание е висш орган на държавната власт, през годините главно поради
политически причини медиите изградиха представите на българите негативния му
образ, като място където не се прави нищо полезно за гражданите, а непрофесионални
и непочтени хора, наречени депутати ежедневно правят граничещи с престъпления
суеволия. Всъщност подведени от медиите и стоящото зад тях задкулисие гражданите
често имат очаквания, които нямат нищо общо с реалността. Съществуват трайни
обществени нагласи в посока на намаляването на броя на народните представители.
Ние от ОНБ споделяме идеята, че броя на депутатите трябва да отговаря на
демографската реалност. Ние също сме на мнение, че парламента не трябва да
заседава всеки ден. Той трябва да се конституира от постоянно действащ орган на
държавна власт в непостоянно действащ. Трябва да има две сесии в една календарна
година. По изключение може да има бъде свикан поради възникнали форсмажорни
обстоятелства. Те трябва да са изрично опоменати нарочно конституционна
разпоредба.

А.1. Броят на народните представители райони да отговаря на броя жители по норма
определена със закона. Броят им трябва да позволява нормална работа на постоянните
парламентарни комисии.

А.2. Бъдещата конституционна уредба трябва да бъде регламентирано
съществуването на втора (горна камара на парламента). Тя трябва да има сравнително
малък състав от завършили определена възраст лица, имащи висше образование. Тези
качества създават презумцията, че членовете й притежават необх зрялост и необх.
мъдрост, която да им позволи да бъдат коректив на действията на депутатите.

А.3. Ще предложим измежду сенаторите да бъде създадена постоянна комисия
играеща ролята на конституционен съд. Броят и наименованията на министерствата да

бъде констититуционно определен както е по Търновската Конституция.

А.4. Структурата на ограните на държавна власт и държавното управление в
максимална степен да отговарят на националните местни потребности.

А.5. Ще бъде предложен нов ред за избор на държавен глава. Съвършено ясно е, че
правомощията не отговарят на начина на избирането му. Същевремено категорично
ще поставим въпроса на връщането на действието на Търновската Конституция Преди
дерогирането й от правителство избрано в присъствието на чужда окупационна армия.

Б. Още от началото на практическото й действие конституцията показа, че е
сериозна пречка за нормалното съществуване на съдебната система възприетият от
социал-комунистическия законодателен подход доведе до принизяването на ролята на
правораздавателните органи и на съда в частност. Ние от ОНБ предлагаме в бъдещата
Конституция следните досега несъществуващи промени.

Б.1. Само съдиите и съдилищата, които те правораздават са съдебна власт. Съдебните
райони да следват административното и териториално делене на страната. Те трябва
да са районни и областни. Изграждат се във връзка правилата за лесна подсъдност във
връзка фунционалната подсъдност се изграждат апелативни и върховни съдилища.
Разделението на административни и обикновени се запазва. Конституцията трябва да
съдържа изричната забрана за създаването на съдилища извън изброените в нея.

Б.2. В Конституцията трябва да се съдържа регламентацията за компетентността на
военните съдилища, военните прокуратура и следствие. Там следва да са подсъдни
деянията на общинските и държавни служители, както и тези от системата на МО,
МВР и НАП.

Б.3. Кадровото състояние на съдиите ще се определя с участието на Съюза на
Съдиите. За целта – цялостна и подробна удредба на материята. Конституцията да
предвиди изрично създаването на посочен в нея закон – Закон за Устройството на
съдилищата.

Б.4. Към министъра на правосъдието да бъде създаден посочен с Конституцията
съдебен съвет. Редът за създаването му, а и компетенциите ще бъдат регламентирани
от ЗУСС.

Б.5. Прокуратурата като орган за защитата на обществения и държавния интерес да
бъде към съответните съдилища. Прокурорите от висшестоящия съд не могат да се
намесват в работата на нисшестоящи прокурорски органи. Към прокуратурата от
съдилищата компетентни да се произнасят по спорове и казуси с висока степен на
сложност или по деяния представляващи висока обществена опасност може да има
разследващо звено от следователи.

Б.6. Следственият апарат е в системата на МВР.

Б.7. Конституционно да бъде променен принципа на личната отговорност за
действията на общинските и държавните служители на съдебните и прокурорски
служители на съдиите, прокурорите, следователите и полицаите.

Б.8. Да се предвиди възможност хабилитирани преподаватели от юридическите
факултети или доктори по право да изпълняват съдийска длъжност в предвидени от
ЗУСС случаи.

Б.9. Съдиите, прокурорите, държавните служители, общинските служители за чиито
длъжности се изисква юридическо образование, както и адвокатите и арбитрите да са
задължени на всеки четири години да се явят пред комисия назначена от министъра на
правосъдието и съдебния съвет за проверка на професионалната им пригодност.

Б.10. Съдиите, прокурорите, адвокатите имат имунитет наравно с народните
представители и сенаторите.

В. Избирателната система е носител на редица юридически недомислици, които
най-малкото създават съмнения в достоверността на изборните резултати.

Демотивацията за участие в изборите придобива характера на модна отчужденост и
дезинтересираност към държавните и обществените проблеми – национални и
местни. Ние от ОНБ сме обедени, че прогласяването на задължителното гласуване,
като конституционно задължение не е ограничаване на граждански свободи, а е
възможност чрез участие да се споделя отговорност за решения посредством избор.
Гражданите, които са в невъзможност поради физически или душевни особености не
участват в гласуването.

В.1. Националните ни особености предпоставят разбирането ни, че
пропорционалната система за избор е правилна. Същевременно я обогатяваме с
конституционната възможност наред с районните листи да има и национална за всяка
партия или коалиция листа. По този начин в максимална степен ще се преустанови
порочната практика на „загубата на гласове“. Ние от ОНБ, като съратници за промяна
искаме свикването на Велико Народно Събрание по правила изготвени от широко
представителство на политически партии, обществени организации и религиозни
общности.

София, февруари 2020.