Анализ на извънредното положение според Конституцията на Република България и Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България

Обявяване на извънредно положение по Конституция:

Чл. 84.
Народното събрание:

12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на
страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския
съвет;

Чл. 100.

(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу
страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни
задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание
не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по
решението.

Според ЗОВС при извънредно положение:
Раздел II Извънредно положение

Чл. 122
(2) Извънредно положение се обявява с решение на Народното събрание или с указ
на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестява
по всички средства за масово осведомяване.
(3) За начало на извънредното положение се приемат часът и денят на обявяването
му, а за край – часът и денят на неговото отменяне.
Раздел III Мерки и ограничения при положение на война, военно или извънредно
положение

Чл. 123.
При обявяване на положение на война, военно положение или извънредно
положение държавните органи и въоръжените сили:
1. извършват обща мобилизация, с изключение на случаите на обявяване на
извънредно положение;
2. прилагат действия и мерки за охрана на обекти, застрашени от терористични
актове;
3. ограничават или забраняват полети на граждански въздухоплавателни средства и
въвеждат особен режим на корабоплаване в териториалното море и вътрешните
морски води на страната;
4. контролират или забраняват преминаването през държавната граница на
Република България;
5. ограничават движението по основни пътни артерии;
6. ограничават движението на влакове и установяват контрол върху пътниците и
товарите;
7. ограничават свободното придвижване и установяват контрол върху гражданите и
превозните средства;
8. контролират обектите от критичната инфраструктура на страната;
9. ограничават или забраняват достъпа до държавни учреждения;
10. при необходимост от защита на националния интерес, живота и здравето на
гражданите прилагат и други мерки, които не противоречат на международните
актове, гарантиращи защитата на човешките права в условията на война.

Чл. 125
(2) При обявяване на извънредно положение ръководителите на ведомствата по ал.
1 предоставят на министъра на отбраната пълния обем информация, свързана с
изпълнението на задачите по отбраната на страната.

Продължаваме с правата на българските граждани по Конституция и ограничаването
им при въвеждане на извънредно положение.

Чл. 57.
(1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то
накърнява права или законни интереси на други.
(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон
може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите
с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл.
37.

Чл. 28.
Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като
най-тежко престъпление.

Чл. 29.
(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без
неговото доброволно писмено съгласие.

Чл. 31.
(1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в
законно определения срок.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде
осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила
присъда.

Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита
срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху
неговата чест, достойнство и добро име.

Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и
на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за
поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните
вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу
правата и свободите на други граждани.

Какви изводи може да се направят:
Основното изискване в Конституцията при извънредно положение е чл. 57 ал 3. (3)
При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може
да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с
изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
Оттук си правим извода, че без приет закон за конкретното извънредно положение,
всички права на българските граждани са валидни. И още нещо, в закона е
необходимо да се укажат изрично кои отделни права на гражданите по конституция
са отменени.