НЯКОИ АКЦЕНТИ

Доклад относно върховенството на закона за 2020 г.
Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България

Нивото на усещане за независимост на съдебната власт в България остава ниско.
Едва 37 % от гражданите считат, че независимостта на съдебната власт е в „относително добро или много добро“ състояние. Сред дружествата резултатите също остават на средно ниво — 45 % от тях считат, че независимостта на съдебната власт е в „относително добро или много добро“ състояние.

Същевременно избухналите през лятото на 2020 г. протести свидетелстват за недоволство сред обществото от липсата на напредък по отношение на ефективната борба с корупцията. Протестите доведоха до оставките на петима министри през юли и септември 2020 г.

В последния Индекс на „Прозрачност без граници“ (Transparency International) за възприятие на корупцията от 2019 г. България получи резултат 43 от 100 пункта и зае последно място в ЕС и на 74-то в световен мащаб. 80 % от анкетираните българи в последното проучване на Евробарометър, посветено на корупцията, считат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна (средната стойност за ЕС е 71 %)85, докато същото мнение се споделя от 85 % от дружествата (средната стойност за ЕС е 63 %). Аналогично, за 51 % от запитаните представители на бизнес средите корупцията представлява проблем при развиването на бизнес в страната. 28 % от анкетираните заявяват, че се чувстват лично засегнати от корупцията в ежедневието си (средната стойност за ЕС е 26 %), докато 63 % не считат, че са налице достатъчно на брой успешно приключили наказателни преследвания, за да се възпрат хората от корупционни практики (средната стойност за ЕС е 36 %). И накрая, едва 13 % от представителите на дружествата са отговорили, че физическите лица и предприятията, заловени за подкуп на висш служител, са получили подходящо наказание (средната стойност за ЕС е 31 %).

В България няма нормативна уредба на лобирането. Липсва конкретно задължение за регистриране на лобистите или за деклариране на контактите между публичните служители и лобистите.

Широко признато е обаче, че CEM не разполага с ресурси, за да изпълнява ефикасно задачите си и е финансово зависим от държавата за предоставянето на необходимите ресурси.

Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите в България дава поводи за безпокойство.

Освен това в доклада, изготвен след посещението в България през ноември 2019 г. на Комисаря на Съвета на Европа за правата на човека, бе отбелязано, че разпоредбите относно оповестяването на собствеността продължават да се прилагат само частично. Наред с това в редица случаи не се осигурява прозрачност, тъй като доставчиците на медийни услуги често се регистрират чрез посредници или офшорни дружества.

Правната уредба, възпрепятстваща политическата намеса в работата на медиите, не забранява изрично на политиците да притежават доставчици на медийни услуги. Получена бе информация, че собствеността върху няколко доставчика на медийни услуги е тясно свързана с участници в българската политика, дори последните да не са официални собственици.